Защо умни, добронамерени хора така трудно се чуват?

Здравей, аз съм Петя.

Завърших Бизнес психология и човешки ресурси в УЗФ – Университет по застраховане и финанси, София, защото исках да разбера едно: защо добри служители напускат тихо, защо партньорства приключват с мълчание, защо хора, които всъщност искат същото нещо, се озовават в задънени улици.

Открих, че отговорът почти никога не е в самия конфликт. Той е в липсата на пространство, в което конфликтът да бъде изговорен. Хората не са лоши – просто нямат рамка, в която да си кажат истината без да се нараняват.

Какво правя.

Не съм терапевт. Не съм консултант. Не съм съдия. Аз съм медиатор – някой, който държи стаята спокойна, докато хората вътре стигнат сами до решение.

Не казвам кой е прав. Не давам съвети. Задавам въпросите, които никой друг не задава, защото е твърде близко, твърде болезнено или твърде неудобно. И държа пространството отворено достатъчно дълго, за да може решението да се появи.

Как работя.

Смесен подход с три основни корена: трансформативна медиация (фокус върху възстановяване на връзката, не само върху решението), активно слушане по Карл Роджърс (емпатия без оценка) и структурираните разговори от Harvard Negotiation Project (рамки, които работят дори когато емоциите са високи).

На български. В българския контекст. Без преводна корпоративна терминология. Hопиналите хора в България имат различни рани от тези в Силиций долина – и заслужават подход, който ги уважава.

Защо ми вярват клиентите.

Защото идвам без агенда. Не съм заинтересована да докажа, че едната страна е права. Не работя за компанията срещу служителя или обратното. Работя за разговора – за това той да се случи добре, независимо от резултата.

И защото знам кога да си тръгна. Ако ситуацията е извън моя обхват – токсичен манипулатор, насилие, нужда от терапия – ще го кажа открито и ще те насоча към някого, който е по-подходящ. Без да губя време ти и парите.